Д-р Десислава Белчева е специалист по Клинична алергология. Завършва медицина

 

Д-р Десислава Белчева е експерт по Клинична алергология. Завършва медицина в МУ-гр.Пловдив. Специализира Клинична алергология в УМБАЛ “Александровска “ гр.София. Към момента е част от екипа експерти в Медицински център „ Евромед център “ град Пловдив и дава отговор за алергологичните проби в Германско-български лаборатории „ Зинвест “.
 
-Какви са най-честите алергии през сезона на цъфтежите и по какъв начин се демонстрират те?
 
-С настъпването на пролетта и стоплянето на времето стартира цъфтежът на растенията и отделянето и разпространяването във въздуха на полени. Поленовите зрънца на растенията са невидими за човешкото око, само че белтъкът, който те съдържат предизвика разнообразни недоволства от страна на очите и дихателната система на алергично болните пациенти- като сърбеж, зачервяване и сълзене от очите, сърбеж в носа, пристъпно неведнъж кихане, изобилна водниста секреция или задръстване на носа. Това са деянията на алергичен риноконюктивит. Други вероятни недоволства са поява на зной, кашлица, свиркащо дишане и стягане в гърдите при пациентите с поленова бронхиална астма. При някои пациенти е допустима и поява на обриви по кожата при контакт с растения.

Растителните типове, които провокират алергии зависят от географското местонахождение. Много са дървесните типове у нас предизвикващи алергични реакции, само че чести виновници са полените от леска, елша, бреза и габър, бук, дъб, липа, явен. От тревите чести алергени са полените на тимотейката, ливадната ливадина, ежова главица, житни култури. Полените на бурени като амброзия, пелин, живовляк, щир са провокатори на алергични реакции през лятото и ранната есен.

При част от пациентите с поленова алергия се следи и така наречен орален алергичен синдром, изразяващ се в сърбеж в устата или изтръпване на устни, език, стягане в гърлото по време на консумация на сурови плодове и зеленчуци. Най-често тези реакции са краткотрайни, заради изключителната сензитивност на алергените към храносмилането. Обработените форми на тези храни нормално не се способни да провокират признаци. Тези реакции се дължат на кръстосаната реакция на растителния протеин с въздушните алергени. Алергичните към брезовия полен пациенти, могат да имат признаци на орален алергичен синдром при консумация някои сурови плодове като ябълка, киви, круши, банани, череши, зеленчуци- целина, морков, подправки- магданоз, копър.

За нашата страна месеците юли-август, само че също и октомври-ноември са с най-подходяща температура и мокрота за развиване на плесени и отделянето на формираните от тях спори във въздуха. Плесенните спори като атмосферни алергени са в директна взаимозависимост от редица географски и климатични фактори. За Европа от най-голямо знечение  като причинители на респираторна алергия са плесените Alternaria, Penicillium, Cladosporium, Aspergillus. Много пациенти считат, че в случай че в дома им няма плесени, то няма по какъв начин те да са причина за недоволствата. Това не важи за пациентите алергични към плесени, тъй като те се развиват в околната среда върху органични субстанции: боклуци, дървесина, плодове, хранителни артикули и спорите им се разпростаняват по въздуха.

През пролетно-летните месеци нарастват случаите на ужилвания от оси, пчели, стършели, ухапванията от комари. Алергичните реакции могат да варират от необятна местна реакция с  изразен и дълго задържащ се оток със зачервяване над 5 см в диаметър до признаци на мълниеносно протичаща животозастрашаваща анафилаксия.

От значимо значение е това, че признаците при поленовите алергии, засягащи дихателната система доста наподобяват на респираторни инфекции и в случай че алергичната реакция се случва за първи път в живота на човек,  мъчно би било той самичък да се ориентира, че се касае за алергия. За разлика от инфекциите, засягащи дихателната система, при алергичните прояви, липсва повишение на телесната температура, мускулни или ставни болки. Затова при признаци, които се повтарят през сезона на цъфтежите е уместна консултация със експерт алерголог, който да насочи към точните проучвания, благодарение на които да се открие провокиращия сътрудник, да се сложи диагноза и да се стартира навременна терапия.
 
-Какви са главните аргументи за увеличаващата се периодичност на алергичните заболявания?
 
Честотата на атопичните болести нараства непрестанно в международен мащаб, както в разрастващите се, по този начин и в развитите страни, като по данни на СЗО алергиите са на четвърто място измежду хроничните болести. Времето, за което се покачва честотата на алергични болести е прекомерно къс, с цел да може тази смяна да се дължи единствено на генетични фактори. По-скоро е разследване на фактори от околната среда, повишаващи риска при генетично предразположени човеци, посредством взаимоотношение сред ген и околна среда.

Според “хигиенната догадка “, публично препоръчана от David Strachan през 1989 год.- контактът в ранна детска възраст с избрани микроорганизми от околната среда, които са еволюирали паралелно с хората и животните, подкрепя развиването на толеранс на имунната система. С намаляването на броя на членовете в фамилията, увеличението на удобствата в семейството и повишение на стандартите за персонална хигиена, децата се отглеждат в среда, лишена от тъкмо тези микроби, които подкрепят развиването на имунен толеранс. В тази връзка хигиеничната догадка се свърза и с други болести, разнообразни от алергичните-напр.автоимунните заболявания. 

От значително значение за имунния толеранс на човешкия организъм е ненарушената епителна преграда на кожата, дихателния и стомашно-чревния тракт. Наруши ли се тази първа защитна линия на тялото, това улеснява проникването на сътрудници от външната среда като бактерии, гъби, алергени. Какво би могло да наруши тази преграда? Разнообразие от химични сътрудници в всекидневно употребявани от нас козметични артикули, в модифицираните храни. 

Изменението на климата се счита за най-голямата опасност за човешкото здраве. Парниковият резултат, както и световните температури се покачват, причинявайки по-чести и интензивни горещини, горски пожари, наводнения, суша, изменени модели на преваляванията, урагани, гръмотевични стихии. Тези рискови метеорологични феномени имат директно и индиректно влияние върху имунната система, което води до алергични болести заради излагане на полени, плесени и други замърсители на околната среда. Освен това изгорелите автомобилни газове и фините прахови частици вършат поленовите зърна по-агресивни към епитела на дихателните пътища.
 
-Каква е ролята на лабораторните проучвания в диагностицирането и ръководството на алергиите през този интервал?
 
-Периодът, през който пациентът има недоволства, дължащи се на алергия, не е сполучлив за провеждането на кожно-алергични проби. При тези проби се реализира контакт на хипотетичните алергени с кафези, намиращи се в епидермиса на кожата, които вземат участие в алергичното инфектиране. Тези проби съставляват опит за „ реплика “ на алергичната реакция на равнище кожа и демонстрират степента на дегранулация на клетките на алергичното инфектиране при контакт с алергена. Ако пациентът е с алергични признаци и в този миг бъдат провеждани кожно-алергични проби с хипотетичните за него алергени, то тогава има риск алергичната реакция да се задълбочи. Именно за това през пролетно-летните месеци се заобикаля провеждането на кожно-алергични проби при пациенти, при които се подозира поленова алергия. Кожно-алергичните проби с инхалаторни алергени е по-уместно бъдат извършени през есенно-зимния сезон, когато във въздуха няма съществуване на полени, надлежно пациентът с поленова алергия няма недоволства, предизвикани от тях.

За провеждането на кожно-алергични проби е належащо да се спре за 3-5 дни лечението с одобрявани през устата антихистамини, кортикостероиди, тъй като тези лекарства потискат кожната реактивност. А точно това са главните групи лекарства, които се предписват за преодоляване на алергичните реакции.

Целогодишно могат да се организират така наречен кръвни проби за алергия. През поленовия сезон е за предпочитане да се организират точно подобен вид проби, които не съставляват риск за пациента. При тези проби се изследва равнището на характерни серумни IgE антитела в кръвта на пациента. През първите години на поленовата сенсибилизация при хора с лека и умерена свръхчувствителност нормално тези антитела са в норма преди цъфтежния сезон. Следва бързо повишаване и постигане на оптималните за индивида стойности към 15 дни от началото на цъфтежа на растенията при съответната сенсибилизация. Високите равнища на характерни антитела се задържат няколко месеца, след което последователно спадат до естествени стойности или малко над тях. Най-ниски са директно преди началото на идващия поленов сезон.  Посредством кръвните проби за алергия посредством еднократно взимане на доста малко количество кръв могат да се откри сенсибилизация както към полени, по този начин и към доста други алергени-домашен прахуляк, плесени, храни, насекоми.

Кръвните проби за алергия имат преимущество и в случаите, когато пациентът има кожни обриви в зоната, в която се организират тестванията. В случаите, когато подозираме алерген, довел до тежка и животозастрашаваща алергична реакция, като анафилактичен потрес или оток на гласните връзки, по опция е добре да се направи първо кръвен тест. Разбира се има алергени, за които не са налични кръвни проби, като огромна част от медикаментите да вземем за пример.

„ Атопия “ е термин в алергологията, който значи „ генетично обусловено влечение към развиване на алергични реакции “. Тоест изследвайки се за алергия, без значение от типа тест, ние можем да разберем към кои субстанци от околната среда сме склонни да развием алергична реакция. Специалистът алерголог е този, който може посредством подробна и ориентирано снета анамнеза, да откри кои от тези позитивни реакции имат отношение към съответните недоволства на пациента или с други думи казано, кои от позитивните реакции имат клинично значение и кои ни осведомят само и единствено за сенсибилизация, която би могла в бъдеще да се изяви и клинично. Затова е добре алергологичните проби да бъдат направени след консултация със експерт. Той да е този, който да назначи най-подходящите проби и надлежно да разтълкува резултатите, получени от тях.
 
-Каква е връзката сред алергичния ринит и други заболявания на дихателната система, като да вземем за пример астма или синузит?

-Съществува понятието “eдинен дихателен път “, което демонстрира, че носната и бронхиалната лигавица имат структурно подобие и функционално си взаимодействат. Това са хронични възпалителни болести, при които са налице подобие в клетките, посредниците и цитокините, които вземат участие в алергичните реакции. Модулирането на назалното инфектиране може да окаже позитивно въздействие върху долните дихателни пътища. Затова е от особена значимост своевременното диагностициране и лекуване на алергичния ринит, като по този метод може да се предотврати изява на бронхиална астма.  Когато към този момент има сложена диагнозата Бронхиална астма и тя е съпроводена от алергичен ринит или риносинуит, лекуването им е паралелно, тъй като се реализира по-бърз и по-добър надзор на астмата. Около 80% от астматиците имат алергичен ринит, и към 40% от пациентите с алергичен ринит развиват в даден стадий от живота си Бронхиална астма.
Около 30% от пациентите с изострен синуит и към 60% от пациентите с продължителен синуит имат алергичен ринит. Назалната алергия провокира оток на лигавицата в синусите, което нарушава дренажа им, вследствие настъпват анаеробни условия в синусните кухини, което води до бактериална пролиферация.
 
-Възможно ли е да се разхождаме умерено на открито измежду природата през пролетните и летните месеци в случай че имаме поленова алергия?

-Голяма част от пациентите със сезонен алергичен ринит или поленова Бронхиална астма изпитват боязън да излизат на открито през пролетните и летните месеци, тъй като това предизвика техните признаци и нарушава доста качеството им на живот. Освен медикаментите, които контролират  признаците на алергия, съществуват и средства за „ образование “ на организма да не реагира със свръхреакция на нормални детайли от околната среда, каквито са полените. Това е алерген-специфичната имунотерапия, която има за цел да промени хода на заболяването, като значимо се понижат признаците на алергичния пациент, а с това и прилаганите симптоматични средства. Тази терапия обезпечава дълготраен надзор върху признаците. Освен това тя понижава риска от нова сенсибилизация и от развиването на бронхиална астма. Дали пациентът е подобаващ да организира такава терапия и подборът на алергена, с който тя да се организира, е решение, което се взима от експерта алерголог, който е събрал цялата нужна информация за здравословното положение на пациента като налични съпътстващи болести, както и одобрявани всекидневно лекарства.  

Изследванията и локациите на лабораториите, може да откриета на: